УЧИТЕЛЬКА И КУЛТУРНИ ДїЯЧ
(Ґу 80-рочнїци од народзеня Вири Гудак)
Вира
Гудак, нар. Бесерминї, учителька и културно-просвитни
роботнїк, народзена 21. януара 1927. року у Шидзе. Оцец
Дюра, священїк (1881-1949), мац Ана, нар. Гирйовати
(1888-1957); браца: Янко (1907-1985), Кирил (1910-1979),
Ириней (1913-1985), Йозафат (1919-?), Томислав (1930),
Звонимир (1932); шестри: Єлена (1909-1993), Мария (1912),
Ирина (1915-1987), Леона (1917-1995), Ана (1921), Ксения
(1924). Вира одата за Штефана Гудака (1931). Дзивка Мария
(1959), синове Мирослав (1961-1988), Ириней (1964).
Основну школу закончела у Шидзе (1934-1938), нїзшу
ґимназию у Дервенти (1938-1942), перши два класи учительскей
школи у Заводу святого Йосипа у Сараєве (1942-1944), 3. и 4.
класу у Осиєку (1944-1946).
Була учителька у Петровцох (1947-1972), учителька у Новим
Садзе (1972-1979). Секретар КПД "Яким Гарди" у Петровцох
(1947-1969) и руководитель театралней и танєчней секциї. У
тим периодзе режирала у Петровцох 36 театрални фалати: "На
силу дохтор”, Молиєр (1948); “Наймичка”, И. Тобилевич
(1949); “Безталанна”, И. Тобилевич (1950); “Хмара”, А. Л.
Суходольски (1951); “Турецки староста”, Пирятински (1951)
“Ферко муши храпиц”, М. Ковач (1952); “Хто толвай”, М.
Ковач; "Ой, не ходи Грицю", И. Тобилевич (1952); "Заврачане
благо”, П. Ризнич (1952); “На синокосу”, П. Ризнич (1952);
“Пастирова жена” (1954); “Вона нєвиновата”, Й. Кочиш (1954);
“Ой, не ходи Грицю”, И. Тобилевич (1955); “Наймичка” И.
Тобилевич (1955, стредньошколци и студенти); “Виберна”, К.
Трифкович (1956); “Питач”, А. П. Чехов (1956); "Пита за
тисяч форинти", Й. Кулунджич (1956); "Млоди у корице", С.
Калинєц (1956); "Нєволани госци", Д. Трн (1956); "Чудесна
хорота", Й. С. Попович (1956); "Зробели зоз себе дурних", М.
Кропивницкий (1957); "Заврачане благо", П. Ризнич (1957);
"Гамишносц за благом” (1958); “Ферко муши храпиц”, М. Ковач
(1959); “Златна папучка” (1959); “Бувальщина”, И. Тобилевич
(1959) “Ґузел”, П. Петрович (1959), “Чловек з народу”, М.
Ковач (1960); “Заврачане благо”, П. Ризнич (1962); "Ой, не
ходи Грицю", И. Тобилевич (1965); "Пах конопи тирваци", Ш.
Гудак (1965); "Поука дзивком", Кирилов (1967); "Джони
Белинда", Е. Харис - В. Фирнер (1967); "Иножемни госц", И.
Квазимодо (1969); "Ципелар и чорт", А. Шеноа-В. Рабадан
(1972) и пририхтала зоз танєчнїками 6 хореоґрафиї українских
танцох, котри научела на курсу українских танцох у Шидзе од
Юрия Шереґия ("Гопак колом", "Подильски козачок",
"Катарина", "Коломийка", "Гони витер" и "Аркан") и два
власни стилизовани танци на народни писнї ("Ишло дзивче по
воду” и “До шашу”). Тиж так поставела танєц “Марена” зоз
кнїжки “Українски народни танци” (Києв, 1962).
Любела и хорске шпиванє, алє пре вельку анґажованосц у
роботи Дружтва зоз тоту файту дїялносци робела лєм на два
заводи. Першираз 50-тих рокох, кед формовала женску ґрупу,
котру научела двогласно шпивац коляди. Коляди виводзени у
церкви пред Саночним и з нїма ишли колядовац по валалє, а
зоз заколядованим пенєжом купени перши венчики за танци. На
други завод ґу тей ґрупи приключели ше и хлопи, так же хор
шпивал штирогласно Службу Божу на перши дзень Крачуна. На
треци завод орґанизовала дзивоцку ґрупу шпивачох котру
научела два писнї ("Садок вишневий" и "Дому, шугай, дому").
Зоз тима писнями петровске Дружтво наступело на Општинскей
смотри у Сотинє и достало награду.
У школи як новосц запровадзела виходзенє дзецинского
часопису "Венчик", ушорела 1. и 2. число (1971, 1972). У
цеку роботи у петровским КПД "Яким Гарди" достала велї
дипломи, пенєжни награди и Бронзову плакету општини Вуковар
за досцигнуца на полю ширеня култури.
Зоз приходом до Нового Саду (1972), роби у КУД "Максим
Горки" зоз дзецинску драмску и танєчну секцию и зоз
дзецинску секцию Новосадскей сцени АРТ "Дядя", зоз котру
поставела на сцену седем театрални фалати, од котрих пейц
були виселектовани на Майски бависка у Бечею, дзе за свою
роботу достала вецей припознаня и награди.
Сотрудзовала зоз Драмску програму Радио Нового Саду;
режирала 5 радио-драми за дзеци. Учашнїк є и ношитель
першей, другей и трецей награди Фестивала култури "Червена
ружа" на конкурсу за нову хореоґрафию дзецинских танцох и
коавтор учебнїка "Бависка, музично-ритмични рухи, танци,
розчитованки и шпиванки", два виданя (Нови Сад, 1978, 1980).