Хто ми         На початок

Ювилеї

 

УЧИТЕЛЬКА И КУЛТУРНИ ДїЯЧ

(Ґу 80-рочнїци од народзеня Вири Гудак)

Вира Гудак, нар. Бесерминї, учителька и културно-просвитни роботнїк, народзена 21. януара 1927. року у Шидзе. Оцец Дюра, священїк (1881-1949), мац Ана, нар. Гирйовати (1888-1957); браца: Янко (1907-1985), Кирил (1910-1979), Ириней (1913-1985), Йозафат (1919-?), Томислав (1930), Звонимир (1932); шестри: Єлена (1909-1993), Мария (1912), Ирина (1915-1987), Леона (1917-1995), Ана (1921), Ксения (1924). Вира одата за Штефана Гудака (1931). Дзивка Мария (1959), синове Мирослав (1961-1988), Ириней (1964).

Основну школу закончела у Шидзе (1934-1938), нїзшу ґимназию у Дервенти (1938-1942), перши два класи учительскей школи у Заводу святого Йосипа у Сараєве (1942-1944), 3. и 4. класу у Осиєку (1944-1946).

Була учителька у Петровцох (1947-1972), учителька у Новим Садзе (1972-1979). Секретар КПД "Яким Гарди" у Петровцох (1947-1969) и руководитель театралней и танєчней секциї. У тим периодзе режирала у Петровцох 36 театрални фалати: "На силу дохтор”, Молиєр (1948); “Наймичка”, И. Тобилевич (1949); “Безталанна”, И. Тобилевич (1950); “Хмара”, А. Л. Суходольски (1951); “Турецки староста”, Пирятински (1951) “Ферко муши храпиц”, М. Ковач (1952); “Хто толвай”, М. Ковач; "Ой, не ходи Грицю", И. Тобилевич (1952); "Заврачане благо”, П. Ризнич (1952); “На синокосу”, П. Ризнич (1952); “Пастирова жена” (1954); “Вона нєвиновата”, Й. Кочиш (1954); “Ой, не ходи Грицю”, И. Тобилевич (1955); “Наймичка” И. Тобилевич (1955, стредньошколци и студенти); “Виберна”, К. Трифкович (1956); “Питач”, А. П. Чехов (1956); "Пита за тисяч форинти", Й. Кулунджич (1956); "Млоди у корице", С. Калинєц (1956); "Нєволани госци", Д. Трн (1956); "Чудесна хорота", Й. С. Попович (1956); "Зробели зоз себе дурних", М. Кропивницкий (1957); "Заврачане благо", П. Ризнич (1957); "Гамишносц за благом” (1958); “Ферко муши храпиц”, М. Ковач (1959); “Златна папучка” (1959); “Бувальщина”, И. Тобилевич (1959) “Ґузел”, П. Петрович (1959), “Чловек з народу”, М. Ковач (1960); “Заврачане благо”, П. Ризнич (1962); "Ой, не ходи Грицю", И. Тобилевич (1965); "Пах конопи тирваци", Ш. Гудак (1965); "Поука дзивком", Кирилов (1967); "Джони Белинда", Е. Харис - В. Фирнер (1967); "Иножемни госц", И. Квазимодо (1969); "Ципелар и чорт", А. Шеноа-В. Рабадан (1972) и пририхтала зоз танєчнїками 6 хореоґрафиї українских танцох, котри научела на курсу українских танцох у Шидзе од Юрия Шереґия ("Гопак колом", "Подильски козачок", "Катарина", "Коломийка", "Гони витер" и "Аркан") и два власни стилизовани танци на народни писнї ("Ишло дзивче по воду” и “До шашу”). Тиж так поставела танєц “Марена” зоз кнїжки “Українски народни танци” (Києв, 1962).

Любела и хорске шпиванє, алє пре вельку анґажованосц у роботи Дружтва зоз тоту файту дїялносци робела лєм на два заводи. Першираз 50-тих рокох, кед формовала женску ґрупу, котру научела двогласно шпивац коляди. Коляди виводзени у церкви пред Саночним и з нїма ишли колядовац по валалє, а зоз заколядованим пенєжом купени перши венчики за танци. На други завод ґу тей ґрупи приключели ше и хлопи, так же хор шпивал штирогласно Службу Божу на перши дзень Крачуна. На треци завод орґанизовала дзивоцку ґрупу шпивачох котру научела два писнї ("Садок вишневий" и "Дому, шугай, дому"). Зоз тима писнями петровске Дружтво наступело на Општинскей смотри у Сотинє и достало награду.

У школи як новосц запровадзела виходзенє дзецинского часопису "Венчик", ушорела 1. и 2. число (1971, 1972). У цеку роботи у петровским КПД "Яким Гарди" достала велї дипломи, пенєжни награди и Бронзову плакету општини Вуковар за досцигнуца на полю ширеня култури.

Зоз приходом до Нового Саду (1972), роби у КУД "Максим Горки" зоз дзецинску драмску и танєчну секцию и зоз дзецинску секцию Новосадскей сцени АРТ "Дядя", зоз котру поставела на сцену седем театрални фалати, од котрих пейц були виселектовани на Майски бависка у Бечею, дзе за свою роботу достала вецей припознаня и награди.

Сотрудзовала зоз Драмску програму Радио Нового Саду; режирала 5 радио-драми за дзеци. Учашнїк є и ношитель першей, другей и трецей награди Фестивала култури "Червена ружа" на конкурсу за нову хореоґрафию дзецинских танцох и коавтор учебнїка "Бависка, музично-ритмични рухи, танци, розчитованки и шпиванки", два виданя (Нови Сад, 1978, 1980).

 
 

 
 
 
  © 2006 Ruthen Press News Agency
  © 2006 developed & designed by Euro Design Studio